За книгата: 2018 / Не искам да отворя очи... не мога... вече знам какво ще виждам, когато отворя очи... но трябва... трябва да кажа: „довиждане“, но не мога... „Флейн“, казва мама, слагайки ръка на гърба ми. „Скъпа, време е да се прибирам.” Кимам, но продължавам да стоя със затворени очи. Чувам майка ми да си тръгва, сигурно е решила да ме остави сама с него... Поемам дълбоко въздух през носа и издишвам през устата. Отварям очи и виждам надгробен камък, а на него има надпис... Не мога да го прочета, от сълзите всичко е размазано пред очите ми, но трябва да се стегна. Избърсвам сълзите и чета: „Джаксън Гор“ „Помним. ние те обичаме Ние скърбим.“ „Твоите родители и любимата ти годеница Флейн».